Над 70 представители на науката и бизнеса участваха в откриващата конференция „От научните изследвания към бизнеса“
Над 70 представители на научните среди, бизнеса, технологични компании и институции се включиха в откриващата конференция "От научните изследвания към бизнеса", организирана по проект BG16RFPR002-1.014-0019-C01 "Устойчиво развитие на център по компетентност по мехатроника и чисти технологии "Мехатроника, иновации, роботика, автоматизация и чисти технологии" - MIRACle". Събитието се проведе на 12 май 2026 г. в Института по механика към БАН.
Конференцията беше открита от ръководителя на проекта доц. д-р Тихомир Тянков, а координаторът на проекта гл. ас. д-р Аника Александрова представи постигнатите резултати и основните дейности на Центъра по компетентност "MIRACle". В своя доклад тя акцентира върху развитието на лабораторната инфраструктура, научния капацитет на центъра и постигнатите резултати по време на първи етап на проекта.
В рамките на панелната сесия "Наука за бизнеса" бяха представени лабораториите на ЦК "MIRACle", които развиват дейност в ключови направления на мехатрониката, роботиката, автоматизацията и интелигентните технологии. Сред тях са лаборатории за мехатронни системи за дискретни производствени процеси, механика и управление на роботизирани системи, 3D моделиране, прототипиране и реинженеринг, автоматизация на иновативни технологични процеси, мониторинг и безразрушителен контрол на мехатронни системи, интелигентни сензори и системи за измерване и контрол на качеството, микро- и наномеханика, функционални покрития за мехатронни и биомехатронни системи, микропозициониращи и микрофлуидни системи, интелигентни системи, биомехатронни решения за рехабилитация и подпомагане на човешките движения, интелигентни решения в областта на текстила и облеклото, както и технологии за интелигентна урбанизирана среда.
Специален акцент беше поставен върху дискусията "Научни иновации и Бизнес", посветена на пътя "от прототипа до пазара" и възможностите бизнесът да използва услугите и научния капацитет на ЦК "MIRACle".
Представители на бизнеса подчертаха необходимостта от по-силна връзка между научните изследвания и индустрията, както и от реално финансиране на иновации.
"Не е лесно да убедиш една фирма, че може да използва научен продукт. Това е дълъг процес. Ако чрез инструментите на този център успеете да изградите такава връзка между науката и бизнеса, това ще бъде голям успех не само за науката, но и за икономиката." , коментира д-р Венцислав Славков, представител от фирма Спесима.
Според него един от ключовите проблеми е трудният процес по внедряване на научни продукти в реалния бизнес.
Сред участниците в дискусионния панел беше и Владимир Ставров от AMG Technology - международно разпознаваема българска високотехнологична компания с дългогодишен опит в областта на микроелектрониката, микромеханиката. Компанията развива дейност в сферата на разработването на технологии за производство, анализ и прототипиране на високотехнологични решения, като работи по международни проекти и партньорства.
По време на конференцията Владимир Ставров представи дейността на компанията и успешното ѝ сътрудничество с Института по механика към БАН, като акцентира върху значението на връзката между научните организации и бизнеса за създаването на реални иновации и конкурентоспособни технологични продукти. Той подчерта, че подобни партньорства създават условия научните разработки да преминат отвъд лабораторната среда и да достигнат до реално индустриално приложение и международни пазари.
В дискусията се включи и представител на високотехнологичния сектор и научните среди - инженер-физикът Петър Гъбев от фирма "Еврика" ООД, която развива дейност в областта на наномеханиката, микроелектрониката и сензорните технологии. Той подчерта значението на подобни инициативи за създаването на реални индустриални решения и по-ефективната връзка между науката и бизнеса.
"Работим върху разработването на уреди и крайни продукти, базирани на различни сензорни технологии и индустриални приложения. Подобни центрове създават възможност научните разработки да достигнат до реалната икономика", сподели той.
Участниците обединиха мнението си около необходимостта България да насърчава по-активно иновационната екосистема, трансфера на технологии и сътрудничеството между университети, научни организации и бизнеса.